Храним ли кравите с крави?

Публикувана от Eda, Aug 13 2008, 00:47 in Вегетарианство

(извадка от конференция, проведена тези дни в Западен Холивуд)

Водеща: Сега, бих искала да ви представя един наистина забележителен човек, той е каубой. Той направи сензация, издавайки най-токсичните тайни на агробизнеса. Основателно наречен „Лудия каубой" Хауърд Лиман прекарва кариерата си като един от най-големите животновъди в Съединените Щати, докато нещо не се случва и това нещо е било битката с рака. И борбата с болестта го превръща в един от най-гласовитите вегани активисти по света, които някога са били виждани. Той става световно известен след участие в шоуто на Опра. Вие може би си спомняте; това разтърси пазара на месо по света. И той ще ни разкаже за всичко това. Хауърд, ела и ни разкажи, защото ти си човекът. Ти си човекът, който ме направи веган. Аз те интервюирах преди 10 години и ти ме попита дали съм веган, а аз казах „Само вегетарианка". Ти каза: „Течно месо". Никога не докоснах мляко след този момент.

Хауърд Лиман: Благодаря ти много, Джейн.

Аз съм 4-то поколение фермер, собственик на ранчо, угоител на говеда. Пътувам по света и говоря с хората, че най-подходящото количество животински продукти в диетата им трябва да бъде нула.

Това, което искам да ви кажа, е че прекарах 45 години от живота си в земеделското производство. Това, което правим днес в Америка в нашите ферми и ранчота, е абсолютно напълно неустойчиво. Трябва да се променим!
Бях отгледан по време на Втората Световна Война и тогава имахме най-голямата органична мандра в щата Монтана. Родителите ми не можеха да наемат други хора и майка ми и баща ми
дояха кравите. Това означава, че бях отгледан от баба ми и дядо ми. Тогава нямаше люлки и
пързалки или конструктори Лего. Първата ми работа на 5-годишна възраст беше в градината. Птици, дървета и жива почва, мислех че това е Райската Градина. Единственото нещо, което някога съм искал да бъда, е било фермер. Прекарах първите 12 години от живота си не правейки нищо, а само забавлявайки се и играейки футбол, защото знаех, че ще стана фермер.
И когато отидох в тази ферма или в този бизнес и трябваше да го управлявам, нямах
необходимите средства. Бях по-глупав от пън. Не се оставях нищо да ме безпокои, не бях като добрите пълнокръвни американски младежи, 12 години в училище не научих нищо. Незабавно отидох в университета. Отидох в университета, защото исках да бъда
земеделски бизнесмен. Не можех да го произнеса, но знаех какъв искам да бъда. Научих неща за хербицидите, пестицидите, хормоните и лекарствата. Попих всичко като гъба. Върнах се вкъщи и поех тази органична ферма и я превърнах в земеделски бизнес. Завърших агрономство с диплома. Отидох вкъщи и казах на баща ми, казах: „Отмести се, татко, аз ще взема този едва кретащ бизнес и ще го превърна в индустриален агробизнес. А той отговори: „Какво е това?" Аз му казах: „Никога ли не си чувал за по-добър живот чрез химията?" Той каза: „Не, нашата професия е да работим с природата." Аз казах: „Това е старомодно. Нашата работа е да нахраним гладния свят." Никога не срещнах химикал, който да не харесам – хербициди, пестициди, хормони и лекарства. Взех едва кретащата ферма и след години имах 7 хиляди глави добитък. Не мога да ви опиша как треперех първият път, когато написах чек за милион долара и той не беше върнат. И тогава си помислих: „Човече, пристигнах. Аз съм Доналд Тръмп на индустриалния агробизнес." Но точно когато бях на върха на света, получих пробуждащ повик. Свърших парализиран от кръста надолу. Имах тумор в гръбначния мозък и лекарят ми каза: „Ако този тумор е вътре в гръбначния стълб, ти остава шанс по-малък от едно на милион да проходиш отново." И ето ме, чакам за операция, много неща ми минават през ума. Не беше за притежаването на седем комбайна за стотици хиляди долара всеки или за 20-те трактора и 30 камиона. Това, което минаваше през ума ми беше защо станах фермер; птици, дървета и жива почва. Видях как птиците умряха, дърветата умряха. Видях как почвата се промени. И беше така, докато не се парализирах, бях готов да призная, че аз бях проблемът, не решението. Оперираха ме 12 часа. Отрязаха кост отзад от гръбначния ми стълб. Напълно сигурно беше, туморът беше вътре в гръбначния стълб. Те разделиха обвивката на гръбначния стълб. Не само беше вътре, но беше и под гръбначния стълб. Не можеха да го повдигнат и да махнат тумора. Всичко, което можеха да направят, беше да отрежат нерва. Извадиха тумор с размер на палеца ми. Разхождах се в болницата с операция едно на милион. Но ви уверявам, че се разхождах като съвсем различен човек. Знаех, че това не е заради повече земя или повече добитък или оборудване. Беше повече от това да бъда по-едър бизнесмен и по-богат. Отидох при банкера си и му казах: „Имам нужда от помощта ти. Трябва да започнем да обработваме земята природно." Банкерът ми се повдигна от стола и каза: „Какво трябва да означава това?" Казах: „Мисля, че трябва да станем органични фермери." А той ме погледна и каза: „Искаш от мен да ти заема пари? Няма да ги споделиш с другите ми
клиенти, търговците на химикали, на фармацевтични продукти или търговците на торове?" Той каза: „Няма да има такъв ден!" И така, през 1983 аз си продадох фермата. Платих дълговете си. И започнах да работя с други фермери, започнах да произвеждам храна правилно. Разбрах, че съществуват много пари, за да не позволят на хората да разберат истината. Започнах да говоря на хората да не ядат месо, говорех им за болестта луда крава. Те мислеха, че аз имам дупки в мозъка си, защото никога не бяха чували за това. Но стигнах до шоуто на Опра. Казах на няколко милиона хора, че убиваме крави и храним други крави с убитите, че убитите по пътищата елени, лосове, опосуми, миещи мечки също даваме за храна на кравите. И после взимаме евтаназирани домашни любимци, кучета и котки, пълни с химикали, които са използвани, за да ги убият. Само в град Лос Анджелис 200 тона кучета и котки месечно биват смилани и слагани в храната на домашните ни любимци и в храната на други животни. Опра, очите й бяха големи като чинийки. Тя се обърна и погледна човека от Националната Говедовъдска Асоциация и каза: „Д-р Уебър, ние храним ли кравите с крави?" Никога няма да забравя какво каза той: „Ъъъм... Това се случва в ограничена степен." Следващото нещо, което излезе от устата на Опра, беше присъдата ú! Тя каза: „Това ме уби! Никога повече няма да ям бургер!" Сега, знаех, че 13 щата имат едно нещо, наречено закон за пренебрежителното хранене. Но законът за пренебрежителното хранене казва, че е незаконно да се казва каквато и да е лъжа. Аз казах истината. Но познайте какво? Животновъдите ме съдиха. Те не искаха хората да знаят истината. Спряха, след като ни съдиха цели 6 години. Стотици хиляди долари защитаващи правото да кажа на американците истината! Искам да осъзнаете, седейки тук днес, че ако не се срещнем с истината, ако не осъзнаем факта, че мнозинството американци днес умират в болка, причинена от вилицата им, ще копаем повече гробове с вилиците си, отколкото с всеки друг инструмент там навън.

Гледайте до края:




Справка за болестта луда крава по говедата и болестта Кройцфелд-Якобс:

Първият потвърден случай в Англия беше през ноември 1985 година. Оттогава над 115 000 говеда загинаха или бяха унищожени поради опасения от инфекция. През 1993 г. броят на умрелите животни бе 885 на седмица. Епидемията в Британия или волската гъбична енцефалопатия /ВГЕ/ започна да се осъзнава като възможна и в САЩ след първия потвърден североамерикански случай в Ред Диър, Алберта, миналия декември. Наречена "болест на лудата крава", ВГЕ е вид преносима гъбична енцефалопатия, която поразява добитъка и го прави агресивен и потенциално опасен, след което настъпва внезапна смърт.

Всеки ден в САЩ умират 100 000 говеда, без да се намери някакво обяснение за това, но останките на тези животни често се използват за храна на живите, без нищо да се съобщава на властите. Когато се появи ВГЕ, щатските бизнесмени скриха новината, тъй като се бояха от загуби.

ВГЕ се пренася върху добитъка чрез храненето му с останките от заклани животни, например крави, болни от ВГЕ, или овце, заразени с подобна болест, наречена "скрепи".
Практикуването на този начин на хранене на добитъка започва през 1976 г. в Британия и през 1978 г. в Северна Америка. Десет смъртни случая в Британия /първият през 1993 г./ бяха отнесени към ВГЕ, включително този на фермер, който консумирал мляко от заразено с ВГЕ стадо и по-късно починал от болестта на Кройцфелт-Джейкъб.

При всички тези заболявания: скрейпи, ВГЕ и болестта Кройцфелт-Джейкъб, мозъкът става подобен на сюнгер /гъба/ и се изпълва с микроскопочни дупчици в нервните клетки. Тези заболявания са предизвикани от необикновени заразни клетъчни протеини, наричани "приони", при които липсват ДНК и РНК, нуклеинови киселини, които кодират протеините, необходими за живота.

За разлика от нормалния протеин в мозъка, който се изразходва за няколко часа, прионите не показват признаци на изчерпване, като същевременно продължават да мутират и да се разпространяват. Нито вируси, нито бактерии, прионите са устойчиви на радиоактивно облъчване, дезинфекция, стерилизиране или варене. Поради голямата си устойчивост прионите, а оттук и болестта, която предизвикват, могат да оцелеят в процеса на обработка на животинските остатъци за храна на живите животни.

Д-р Ричърд Лейси от университета Лийдс твърди, че Британия е застрашена от епидемия на болестта Кройцфелд-Джейкъб /КДж/ поради отношението на правителството към проблема ВГЕ. Тъй като КДж-болестта обикновено има скрит период 10-30 години, учените не могат със сигурност да определят дали ВГЕ се е разпространила /пренесла/ сред консуматорите на говеждо месо и на млечни продукти. Много хора обаче не искат да разчитат на сляпата случайност, затова консумацията на говеждо месо в Британия вече спадна с 25 на сто, а 2 000 училища изключиха говеждото от менюто, предлагано на децата там.

Преди две години избухна скандал, когато се разбра, че Британия е складирала 160 000 тона замразено говеждо месо за консумация. Най-старите от тези запаси са от животни, заклани преди напътствията, дадени във връзка с ВГЕ и поради дългия инкубационен период не се знае със сигурност дали това месо е безопасно.

Въпреки че ВГЕ се смята за несъществуваща в САЩ, през 1985 г. във ферма в Уискънсин измират 7 000 норки, след като са били нахранени с остатъци от заклани американски крави. Понастоящем 14 на сто от канадския добитък е хранен с остатъци от заклани животни. През януари 1994 г. бе наредено унищожаването на 27 крави от 9 ферми в Онтарио поради съмнения за наличие а дегенеративно нервно заболяване.

Потвърждаване за наличие на ВГЕ е възможно само чрез изследване на мозъка на животното, а както вече е известно, болестта има многогодишен инкубационен период. Поради това вероятно ще трябва да минат години, докато видим директните резултати на своето бездействие.

Източник: http://www.dar-center.com/article/?article=379